1995 година 24 годишния Лари Пейдж (абсолвент в Мичиганския университет) отива на среща на завършилите Компютърни науки студенти в Станфордския Университет. Сергей Блин (23 г.) е бил от групата студенти, на които е било поверено да покажат кампуса на университета. Отначало двамата основатели на Гугъл въобще не се разбирали и спорели ожесточено на всяка тема която подхванели. Техните силни характери и различни гледни точки се вплели и намерили обща почва за решаването на един от най-големите проблеми в областта на компютърните науки, а именно обработката и извличането на правилни данни от големи масиви информация.
По ирония на съдбата двамата започнали съвместната си дейност по време на докторантурата си в Станфорд в сграда построена с дарение от $6 милиона долара дарени от сегашния им конкурент Бил Гейтс (Майкрософт). Лари Пейдж започва своята работа в кабинет “Гейтс 360” по проект за дигитални библиотеки (Digital libraries project). За намиране на информация, Лари използва една нова търсачка – АлтаВиста, но резултатите които тя генерира не са толкова добри, колкото младия докторант би искал. Обезсърчен от резултатите, му хрумва идея и той споделя с един от преподавателите си, че иска да свали целия Интернет на компютъра си. Така започва работата му по разработката на индексиращ алгоритъм който запазва копия на индексираните страници на личния му компютър и алгоритъм, който да анализира обратните връзки (Back links) към съответните страници. В същото време Сергей Брин, работи по проект за извличането на информация от особено големи бази от данни, в рамките на съоснованата от него и Мотуейни изследователска група с името МИДАС. Сергей имал идея за проект за оценяване на филми, анализ и сравнение на данните от оценките, намиране на хора със сродни вкусове и препоръчване на други филми, които евентуално биха харесали на потребителя.
В края на 1996 Пейдж и Брин си сътрудничат за зареждането и анализирането на линковете в Мрежата. Не след дълго Сергей зарязва проекта за филмите и помага на Лари Пейдж в разработката на първата по рода си търсачка използваща системата PageRank. PageRank се основава на определяне на популярността и важността на страниците, въз основа на броя линкове (back links) към тях от останалите уеб страници. Според двамата основатели всеки линк се брои за един глас в полза на съответната страница. Те напълно съзнават, че това далеч не би трябвало да е единствения критерии, но тъй като и двамата произхождат от семейства на научни работници, те знаят, че едно произведение е значимо когато бъде цитирано и от други автори. Произведенията на Нобелови лауреати са цитирани от около 10000 източника, което показва тяхната значимост. Това би трябвало да е така и с уеб страниците. След което дошъл следващия пробив: линковете не са равно поставени. Има малки страници които са незначителни и големи страници с стотици хиляди линкове, не би трябвало двата гласа да са с еднаква тежест. Появила се необходимост всяка страница да бъде оценена за да се определи нейната важност и да се определи тежестта на нейния глас за важността на други страници. Като се заиграва със собствената си фамилия и оценяването на документите в Мрежата Лари Пейдж нарича системата “PageRank”, а търсачката била наречена “БакРъб” (back rub – почесване по гърба) заради обратните връзки (back links).
В края на 1997 Лари и Сергей решават, че търсачката има нужда от ново име. Лари Пейдж се затруднява да измисли ново име което да е звучно и лесно запомнящо се и за това се обръща за помощ към Шон Андерсън. Шон предлага името “Гуглоплекс”. Пейдж харесва идеята но предлага по-краткия математически термин “Гугол”, което всъщност представлява цифрата 1 последвана от 100 нули. Шон изписва на компютъра си GOOGLE и името се оказва свободно. След кратка консултация с Лари те купуват домейна Google.com. За добро или за зло оказало се, че Шон е сгрешил изписването на термина и го е написал неправилно, правилното изписване е GOOGOL, но в последствие този домейн се оказал зает и те решили да останат с вече регистрирания Google. През 1997 търсачката е пусната за вътрешна употреба сред студентите, преподавателите и администрацията през страницата google.stanford.edu. В университета славата и се носи от уста на уста.
Всеки път когато Сергей и Лари пуснели алгоритъма за проследяване и индексиране на връзки в Мрежата, това струвало на Станфордския университет $20000. Но явно си заслужавало, защото в последствие търсачката генерирала много точни резултати и спестявала много време на ползвателите си. Въпреки, че била достъпна предимно в университета слуховете за нея и препоръките се разпространявали бързо и тя започнала да обслужва все повече и повече заявки за търсене всеки ден. Сергей и Лари не разполагали с дизайнер, нито с художествени умения да разкрасят началната страница, а и Сергей държал тя да е проста, така че страницата била оставена само с поле за търсене на бял фон, почти във вида в който я познаваме и днес.
С увеличаване на базата данни и потребителската аудитория, нараснала и нуждата от допълнителна сървърна мощ. Сергей и Лари спестявали и с парите купували части с които лично сглобявали компютрите си. Понякога се навъртали покрай товарната рампа на гарата оглеждайки се за не потърсени навреме компютри. Техните преподаватели знаели за тези набези и решили да ги финансират, пренасочвайки $10000 от проекта за дигитални библиотеки. Търсачката процъфтявала и било време младите учени да обърнат усилията си в пари. Те се срещат с Пол Флахърти, докторант от Станфордския университет и създател на господстващата по това време търсачка “АлтаВиста”. Те възнамеряват да му продадат достъп до системата PagerRank, на която предстояло патентоване. Тъй като АлтаВиста обслужвала 54% от заявките за търсене в Мрежата, било логично компанията да иска да внедри най-добрата технология. За достъп до PageRank Лари Пейдж и Сергей Блин се надяват да получат 1 милион долара, но седмица по-късно Флахърти ги уведомява, че АлтаВиста не се интересува от тяхната технология.
Младите докторанти се опитват да продадат технологията и на други търсачки като Ексайт и Яху, но никой не проявява интерес към обещаващата технология. Отказите объркват Лари и Сергей, но засилват решимостта им. Те се съсредоточават в усъвършенстването на Гугъл и оставят взимането на важни решения за по-късно. Един ден докато Сергей разучава софтуерния пакет за обработка на графики GIMP, той създава лого за търсачката. Логото представлява цветни букви GOOGLE и удивителна накрая (имитация на Яху).
Пролетта на 1998 година, Лари и Сергей започват да изпращат нюзлетър до група наречена “Приятели на Гугъл”. Писмата са жизнерадостни и изпълнени с настроение и съобщават за нововъведения направени в търсачката. Но въпреки веселите писма и шареното лого Лари и Сергей са в задънена улица. За да развият Гугъл наистина, се налага да изнесат системата от университета и да поемат известен риск, като създадат собствена компания, а без финансиране те не могат да закупят оборудването от което се нуждаят. Ако искате да знаете как Лари Пейдж и Сергей Блин са успели да се измъкнат от тази сложна ситуация и да създадат империята Google във вида в който я познаваме днес, посетете сайта ни след седмица за втората част на “Историята на Гугъл”.